Какво да правя, нещастен живот.

 

Последния път се разделихме за 1 месец, като после се събрахме с обещания от негова страна, че много неща ще се променят. Е да, ама беше закратко. Та, през периода през който бяхме разделени реших да пиша на един мъж, който ми беше първата любов.

 

Бяхме заедно, когато бях на 15, а той с една година по-голям от мен. Реших се да опитам да осъществя контакт с него, писах му, защото през годините често се сещах за него. Бяха ми останали много приятни спомени. Оказа се че и при него е така. После го блокирах около месец не му писах, защото реших да дам на още един шанс на връзката ни. Оказа се че нещата пак тръгнаха постаро му и просто вече не виждам изход, не се издържа, въпреки че чувствата ги има. . . отново нещата виждам че вървят към раздяла. Вчера намерих номерът му и му се обадих. Само докато чух гласът му и се разтреперах.

 

 

Нима беше възможно отново да ми действа така след тези години? ! Казах му че мисля за него и искам скоро да се видим, ако и той иска. Каза да, което направо ме смая. Живота ми обаче вече тече на различни обороти за това не казах точно кога. Но той беше съгласен. Дали тея простотии за съдбата наистина са верни? ! Толкова време мина и все пак и двамата помнехме всичко, а бяхме деца.

 

В момента съм пред дилема-колко още шансове да дам на бащата на детето ми, след като виждам че смисъл няма, няма щастие. Или да продължа напред и да опитам какво би се получило с момчето, с което още делим невероятни спомени и иска да се срещнем отново? ? Сънувах сън, в който той ме искаше и изгарях от желание да избягам при него, а той силно ме искаше. Може би, би било грешка да се връщам към стара любов, която още не е забравена. . . объркана съм и нещастна. . .