Вече съм изгубил надежда, че ще имам момиче в живота си

Няма да се впускам в подробности за съдбата ми, защото са много дълги истории. . .

 

Конкретния повод по който пиша е, относно Любовта и търсенето на жена, с която да споделя остатъкът от живота си.

 

Имал съм няколко връзки - драматични за съжаление, от които трудно успях да се събера емоционално. . . Изживявам изключително тежко всяко предателство, лъжа, замяна и изоставяне. . . За съжаление обаче досега всеки път когато съм влизал във връзка се е случвало тъкмо това. Нещата започват красиво, с големи обещания и надежди и в един момент просто се явява някакъв друг мъж и аз бивам изоставен и заменен. Жените не ме оценяват, приемат ме за даденост, въпреки че винаги съм честен и почтен във връзката, раздавам се и се държа с уважение към жената до себе си, и въобще отношението ми към жените е винаги меко и приятно.

 

 

С времето съм разбрал, че явно жената по природа е невярно същество и винаги е готова да флиртува с други мъже, стига да има кой да я гледа и да ѝ обърне внимание. Поне това съм виждал досега от страна на представителките на женския пол.

 

Принципно единственото, което съм искал, искам и на което държа в една връзка е единствено честност. . . Държа да няма лъжи и просто да бъда единствен за жената до себе си. Това ще рече да не бъда сравняван с други мъже, а да бъда оценен и приет какъвто съм - с всичките ми силни и слаби страни, с добрите качества и недостатъците ми. Това е.

 

Хората сме несъвършени същества и именно за това следва да се приемаме каквито сме. В крайна сметка нали това е любовта - една обща споделеност между ДВАМА ДУШИ - където няма място за лъжи и други хора!

Доверието и Уважението са двата елемента, които съграждат самата свързаност между човешките същества.

Казвам си директно - в тяло съм сравнително слаб, все още нямам финансови възможности, не съм финансово обезпечен. Още съм в началния етап на ориентиране и развитие в живота си. Но не смятам, че тези неща имат значение, освен ако жената не търси външни фактори, разбира се. . .

 

Ако тя търси такива, значи не се интересува от моето чисто човешко същество, не изпитва обич към мен и при първия удобен случай ще отиде с някого, който има по-хубаво телосложение и може да ѝ предложи повече материални неща. . . Това обаче не е любов! Любовта за мен значи, да имам човешко същество до себе си, което просто да ме обича - безусловно, да държи ръката ми във всички моменти - и в хубави и в лоши дни, без значение от периодите през които аз минавам. Тогава тя наистина ме обича, оценява и е достойна да бъде до мен, когато аз имам всичко.

 

Защото ако в тъмнината не сме заедно, тогава какъв е смисъла? Ако в изпитанията ние пускаме ръцете си и търсим лесното, значи не сме узрели да съградим връзка, нямаме достатъчно зрялост вътре в себе си. И като сме незрели за себе си, ние създаваме и такива нездрави връзки. Това са чисто психологически факти. За да приемаме, разбираме и обичаме другите, трябва да приемаме, разбираме и обичаме Себе Си. Защото споделяме с другите това, което имаме, а не това, което нямаме. Така че, като имаме празнина и хаос в себе си, празнина и хаос ще отразяваме във връзките си.

 

 

Ако имаме мир, любов и приемане - ще ги споделяме свободно когато сме във връзка и ще бъдем верни на партньора си, защото сме верни на себе си.

 

Та, така. . . Години наред търся тази жена - обикновената, различната, препатилата може би, която просто иска истински човек до себе си. Всяка жена ще каже "Не всички са еднакви. Има свестни жени и ще си намериш такава", но това е банално клише. . . Така ти казват, но една не казва, че иска тя да е до теб, да е твоето момиче. . .

 

Забелязъл съм, че когато една жена види, че си мил, нежен, всеотдаен и погълнат от нея - тя ти се качва на главата и започва да съсипва живота ти и просто те приема за даденост, не оценява какво има до себе си. Същевременно с това като видят идиоти, които ги използват и се държат грубо спрямо тях, жените тичат след такива и им се хвърлят на шиите. . . . Явно това е някакъв мазохистичен инстинкт в жените, който им е вътрешно заложен, поради вековете потисничество, когато са били отхвърляни и едва ли не, се е считало че мъжът трябва да е водещия във всичко. . .

 

Така е и до днес в ислямския свят и други религиозни общности - на жената се вменява нисша роля, а мъжът се приема за неин господар. Разбира се това е дискриминация откъдето и да го погледнеш, но жените сякаш са дотолкова свикнали с този модел, че като по инстинкт продължават да се привличат от такива доминантни мъже, и бягат от добрите момчета които ги приемат за равни и ги обичат.

Вече съм изгубил надежда почти, че има момиче, което е естествено, осъзнато, добро и което не е изкуствено и пошло, а търси и цени истинските неща.

 

Аз съм от мъжете, които не обичат големите и шумни компании, не ходя по барове и дискотеки. Повече обичам да съм из паркове, крепости, да наблюдавам красиви растения, водопади и т. н. Това ме кара да притихвам и да Релаксирам. Интересите ми са психология, духовност, поезия, романтика. Обичам да чета книги и статии за себепознание и вътрешен свят. Свободномислещ човек съм и не понасям каквито и да е предразсъдъци, догми, грубости и крайности. Наслаждавам се на малките красоти, които са навсякъде около нас и които просто трябва да имаме отворен взор, за да видим.

 

Ако някъде има жена с подобни интереси, такава, която е осъзнала себе си и смисълът на живота - бих се радвал да изградим наш общ свят, да гледаме в една посока и просто да вървим по пътя на живота, защото той е прекрасен и всеки миг от него е уникален, просто трябва да се изживее.

Човек не е създаден да бъде сам и всички ние имаме нужда от друго човешко Създание до себе си, за да се почувстваме цялостни и хармонични. .

 

Аз например обожавам ласките, интимността, романтиката, сливането с друго човешко същество. . . Тогава времето сякаш спира и съществува само, , НИЕ`` и няма "аз и ти".

Писнало ми е от празни работи, от любови от ден до пладне - днес те искам, утре вече си ненужен. . .

Иска ми се да се събера с жена, с която да ми отпочине душата, знаейки, че няма да ме нарани, че няма да има повече болка. Защото болката и нараняването са несъвместими с любовта. Ако обичаш - ти не нараняваш. Единствено когато нямаш обич - тогава причиняваш страдание. . .

 

 

Благодаря, че прочетохте изповедта.

Ще помоля да не ми пишат мъже, защото няма да отговарям на съобщенията им. Също да не ми пишат неориентирани или възрастни жени, тъй като смисъла на комуникацията се обезсмисля.

Искам да ми пише момичето, което е усетило думите ми със Сърцето Си, а не с ума. Защото само Сърцето е способно да разбира и усеща чисто. . .

 

Досега всяка изповед която съм писал, нямаше успех. Подминава се бързо и изобщо, никое стойностно момиче не се е свързвало с мен. Надявам се този път да е различно. . .

Ако ти си моето момиче и думите ми са те докоснали - не се колебай, не мисли, а просто ме намери! Няма нищо случайно и моята изповед не е случайна. . .

Искам да излекуваш разбитото ми Сърце и аз ще бъда твой завинаги !

 

 

/ Моля без подигравателни и осъдителни коментари. Написал съм темата за да излея това, което сърцето ми иска да изкаже. Надявам се на разбиране и приемане. /

 

За контакт: Скайп - Azsumbre123  / Email - Eseist@abv. bg / По3драви!