В началото всичко вървеше чудесно. Той беше много мил и внимателен. Много скоро забременях. Преместих се да живея при него и родителите му.
Димитър започна да проявява натрапчива ревност. Биеше ме всеки ден, обиждаше ме, подиграваше ми се. Живеех в един ад. Търпях това цели две години.
Но виждайки, че тормозът се пренася и към детето ми аз не издържах и се изнесох. Последваха безброй заплахи. Принудих се и заминах да работя в чужбина.
Бях принудена да оставя детето на свекърва ми. Тя обаче след един месец започна да отказва дори да говоря по телефона с малкия. Той не искаше да чуе дори гласа ми.
Мислех, че като ме види когато си дойда в отпуск нещата ще са нормални. Но уви. Явно така му бяха въздействали, че то не искаше да ме погледне.
Болеше ме сърцето. Питах се какво направиха с детето ми, та така го отчуждиха. Какво ли са му говорили срещу мен.
Моля ви, дайте ми съвет как да се справя със ситуацията. Към кого да се обърна за помощ ?
Раздвоена съм. Не мога да взема детето с мен в чужбина, а искам то да не забравя майка си, сякаш тя не съществува.
